Аз тебе обичам, но знай
че и мен някой друг ме обича,
но и това чувство има си край,
а пък края е толкова скучен.
Припев:
На всяко действие противодействие.
Аз тебе обичам, но знай
че и мен някой друг ме обича,
но и това чувство има си край,
а пък края е толкова скучен.
Припев:
На всяко действие противодействие.
Дълго тичах по тебе, но знай
че и ти по други летеше,
но не, не, не за това ще туриме край,
а защото вече сме чужди.
Припев:
На всяко действие противодействие.
Нужни са Ви:
6 филийки хляб
200гр Пушен свински врат
100гр Кашкавал
2 скилидки чесън
40 гр масло/ маргарин
1 щипка Самардала
Намазваме филийките със маргарин, като внимаваме покрай коричката да има обилно от мазилото. Полагаме пушения свински врат (2-3мм дебелина) на филийка, слагаме по 2 резенчета чесън (1мм дебелина), полагаме следващия слой от кашкавал, като внимаваме да покрием чесънчетата добре. Печем на парти грил до разтопяване на кашкавала. Поръсваме с малко самардалка. Консумираме с удовоствие, бира или вино. Вкусът на задушените, между свински врат и кашкавл, чесънчета е божествен и те кара да си хапваш принцески до безкрай…
След морските приживелици на пиратския плаж решихме да се разходим из родопите. Да посетим няоки обекти отдавна планирани в програмата ми за посещения на обекти =)
карта на пътя
Ден 1
Тръгваме от София и все по магистралата. След ихтиман отбиваме и се впускаме по второкласната пътна мрежа. Следват Костенец и Белово. На картата между Белово и Юндола е означен един път, оказа се че е хубав. И от тук започват завоите, всички родопски пътища са общо взето само завои. И голяма красота, но като шофьор много малко се нарадвах на гледки, общо взето само завои гледах =))) Но нека продължа без оплаквания. Пристигнахме си на Юндола – ключово място в тоз регион и след кратка почивка се отправихме директно към Белица – мечешкия резерват.
След петчасово пътуване от София се озовахме на „пътя“ към резервата. Този път ми се нарежда на първо място сред най-непроходимите пътища за кола. 10 км за час и половина! Направо ужас! Няма да разправям какво пъропрене и какви клетви бяха докато стигнем до горе. Най накрая пристигнахме, един час преди да затворят обекта и трябваше дота бързо да го обходим и да го разгледаме. Пълно беше с мечици, къпещи се мечици, хапващи мечици, спинкащи мечици, акащи мечици и всякакви други разновидности на този животински вид. Всяка мечица си беше заета с нещо.
Акитата им бяха ярко оранжеви. Явно доста морковчета са им давали напоследък. И всички бяха доста дружелюбни, комуникативни и гладни, както е характерно за едно мече.
Решихме да се отбием до Банско и там да нощуваме. Много е хубаво там обиколихме из стария град порадвахме се на пиринската архитектура и се настанихме в първия що годе нормално изглеждащ хотел с не повече от 3 звезди.
Ден 2
Тръгнахме още в ранни зори към 10-11, следваща цел – яз. Доспат. Пак минахме през Юндола и след нея – Велинград. Не сме се спирали изобщо, освен да питаме няколко пътни работника дали прекъя път към Доспат става. Оказа се че става. Минава директно през родопските гори – приказно красив е (естествено пълен със завои). Времето си остана стабилно облачно и мъгливо, но това прави планината още по-красива.
Село Сърница, намиращо се на опашката на Доспат ми се стори доста призрачно и крийпи. Решихме че е по добре да си намерим хотелче някъде извън селото – на 1-2 км на южния бряг има доста почивни станции и бунгала. Спряхме се на Почивна Станция Роботика =)
Имаше и подобна табелка за храната и алкохола в стаите ама нищо не ни попречи да си хапваме вътре и дори да полеем една от стените с вино (да не казвате на никой).
Ден 3
Решихме да останем на Роботиката. Малко да си починем. Поразходихме се край брега. Направихме и кръщенето на яхтата „Медун“ във ветровитите води на Доспат.
Припасите свършиха и си направихме една експедиция до с. Сърница
Дъждобраните дето си ги взехме от Кауфланд вършат стахотна работа.
ден 4
В ранни зори още тръгваме да покоряваме следващите обекти.
Движихме се всред и над облаците. Минахме през гр. Доспат и след малка почивка за закуска стигнахме до яз. Тешел. Това е едно микроязовирче, което явно се използва за рибарник и е фрашкано с риби. Пътя минава на 30-40 метра над водата и се виждат пасажите как плуват под пвърхността. Жалко само че риболова е забранен, иначе нямаше да си тръгнем с празни ръце.
Ако се вгледате по внимаелно в снимката ще забележите два пасажа шарани как се лутат безстопанствено из водата.
След Тешел пътя тръгва на юг през Триградското ждрело. Голяма красота голямо нещо.
Посетихме и пещеата Дяволското Гърло (Devil’s Throat cave). Проходим е и за прости туристи, само дето ги стряскат в началото – стълбите били стръмни, голямо качване било, незнам си що. Съвсем леко се минава по пътечките и стълбичките. Надявах се да е тесняк някакъв и да има въргали в калта, а то – скука. Извън пещерата е п-интересно.
Изобщо край пътищата в родопите всеки продава я картофи, я мед я разни чайове. Край триград си взехме ментов медец и мурсалка – най-полезния чай на света, а и много вкусен.
Следващата цел беше да хапнем някъде. За съжаление на няколкото ресторантчета, на които спряхме нямше никой. Едни такива пустеещи сякаш до преди малко е имало хора, но бермудския триъгълник ги е завлякъл. Мнго странно беше а ние бяхме гладни.
Тъгнахме към яз. Широка поляна. Връщахме се по същия път, по който дойдохме, хо на картата има отбелязан един друг, който изглежда по-кратък и няма да се наложи да заобикаляме пак през Доспат. Тръгахме по него.
Изглежда като някоя паркова алея. След 6-7 километра по него достигнахме до двама горски с една Лада Нива, които доста ни разочароваха, като ни казаха, че пътя хич няма да стане ако не сме с джипка или поне със ЗиЛ. Наложи се да се връщаме и все пак да минем през Доспат.
Следобед (следобед а не след обяд) гладни и уморени достигнахме до Широка поляна.
Купихме си провизии от нещо като ХоРеМаг и решихме да не оставаме да палаткуваме, че местното население изглеждаше от трапер нагоре и все пиянки някакви.
Язовир Голям Беглик – само спряхме за някоя снимчица. И тук мястото изглеждаше доста мрачно и депресиращо.
Решихме че ще търсим хотелче на Цигов Чарк край яз. Батак. Но първо да посетим едноимения град да залъжем малко глада.
Доста завой на гладно бяха:
Както и само обещаващи табелки:
Батак е хубаво градче с доста странна традиция. Всеки набор да подобрява по някакъв начин инфраструктурата или околната среда. Има мостчета, градинки, паметници, на които пише: „дар от набор ‘едикойси“ или примерно такива неща:
както и доста култовото: „Батьовци: антики-алкохол“
В Батак поне хапнахме доволно с кебапчета и тръгнахме обратно към язовира да си търсим подслон. Първо тръгнахме покрай източния бряг но като видяхме каква е пустош се отправихме към отсрещния бряг – Цигов Чарк. Намерихме лагер с бунгала изваден от соц. времената и много искахме да останем но пак не открихме никой – голяма пустош. Привечер открихме едно от малкото стопанисвани хотелчета, пазено от една лаеща и една по-мързелива гучица. Стоварихме багажа и тръгнахме на разходка край брега.
Ден 5
Бързаме София, да си починем малко и да тъгнем към Стара Планина или по-точно към Огоя където ще празниваме РД-то на мечето. Минахме на връщане край поделението където служих 6 месеца и направихме и едно отклонение от магистралата да посетим крепостта Траянови Врата където Самуил разбива оттеглящите се от Средец войски на Василий II.
(следва: Огоя)
_____
Заб.: хоризонталните снимки се виждат до половината, не можах да го оправя =(
Лятото е време за почивка (както и зимата, пролетта и есента, но това е друг въпрос). А защо не и почивка гарнирана с приключение? Или както е казал Алеко Константинов: „Опознай родината, за да я обикнеш“… (чети нататък)
Всички знаем, че за популизирането на блога трябва да не се говори само за лични теми а и за неща от които други хора биха извлекли полза, затова смятам тази публикация да е с такава практична насоченост. (четете нататък…)
http://artpad.art.com/?kd4iak18t0o8
по-известни личности удостоени с честта да са родени на моята дата:
1367 – Ричард II, крал на Англия
1412 – Жана д’Арк, национална героиня на Франция
1745 – Жак-Етиен Монголфие, извършил с брат си Жозеф-Мишел първия полет с балон с горещ въздух
1822 – Хайнрих Шлиман, немски археолог, открил легендарните градове Троя и Микена
1832 – Гюстав Доре, френски художник
1848 – Христо Ботев, български поет, революционер и журналист
1854 – Шерлок Холмс, фиктивен литературен детектив
1938 – Адриано Челентано, италиански певец
1946 – Сид Барет, британски рок-музикант в Pink Floyd
1955 – Роуън Аткинсън, английски комик
халал да им е и да се гордеят (живите) е са се родили на таз честита дата.
didaka: =>)
На 8 декември бяхме в Копривщица. Много хубаво градче. На всичкото отгоре и валя сняг точно като по поръчка. Всичко стана чисто и бяло като в приказка. Този град е един от любимте ми, малко по-голям е от най-любимия ми – Мелник, но за сметка на това не е по-малко хубав.
Напомня ми на толкова много неща, предимно на времето когато бях в худовествената гимназия. Толкова ми липсват тези пленери със съученците, а в Копривщица беше еди от най запомнящите се.
Но да не се отклоняваме от темата. Прекарахме си страхотно, настанихме се в едно частно хотелче, много добре изпипано, със печки на дърва във всяка стая и с една механичка – малко тясна но задушевна. Естествено за тези три дни, които бяхме там се напивхме като прасета – както се полага, но не изпуснах повод да се разходим из градчето. Това което ни направи най-силно впечатление още от пролетта беше, че има толкова много чешми, но за съжаление само една течеше, просто всяка втора къща е хотел е от всякъде точат вода. Също така града доста се е променил от 2000 година. Помня че преди имаше 1 дискотека и 2-3 кръчмички а сега е пълно с механи, кръчми и ресторанти… ееех… жалко, но все пак това е демокрацията и пазарната икономика… въобще не ми се мисли за Мелник, който през 2001 беше пълен с кръчми и хотелчета, сега какво ли е =(((
Незнам. Все по-малко запомнящи се неща се появяват година след година. А толкова спомени ми изникват от 2000 година… 8 години, толкова бързо минават… Но все пак спомените стават по-хубави с времето също като виното =) а има какво да се помни и от това посещение. Все пак Копривщица ни се превръща в една любима дестинация.
Дйеси: =0)
Ами аз какво да кажа, освен че някои неща нямаш представа че след време ще ти липсват а други на самия момент си знаеш че ще има да ги помниш дълго още,както е в случая. Толкова е трудно да се събера с повече приятели и близки, камоли на хубаво място, и за 2- 3 дена…. Супер весело на масата, супер красиво навън, супер топло и уютно вътре. Не бях предвидила такъв сняг,специално като за нас, такива хубави условия, и всичко, за което да не ти се тръгва оттам ( вкл и храна в изобилие :р ) Точните хора , точното място и време , най запомнящия ми се 8ми досега =0) Друго си е да завършваш и да се веселиш като за последно хехе.Сега само събирам, архивирам снимки отсам и оттам и си мисля ще се повтори ли пак и кога …
той : трейнъри -Тhе City Bastards Inc.
суичер -Urban Lifestyle
каскет – Bohemian Fashion UK
шал – Jon Smith TM
суетър - Casual Line
джинс – Streetwear Jeans United
тя: шал - Sexy Oriental Vintage Baby
тренчкот - Mara Outlet
пола – Fabrizzio Fabrianni
клин – собствен гардероб
ботуши – Maurizzio Fontinelli
Ето това е. Превърнал съм се в периферно устройство. Постояно ми трябват кабели, където и да отида все ми трябват кабели. Все ме е страх да не забравя някой кабел и всеки кабел е жизненоважен. Бързам много приготвям си багажа и се оплитам в джунглата от кабели зад компютъра проследявайки кой кабел къде отива, защо отива и аджеба ще трябва ли да го взема. Кабел за телефона, кабел за фотоапарата, кабел за плеър, кабел за таблет, слушалки за плеър, резервни слушалки за плеъра, слушалки за телефон както и купчинка зарядни, батерийки, флашки, карти, преходници и всички джаджи дето им трябват гореспоменатите кабели… май само това е =0)
Все още се чудя как ще прекарам през границата около половин кило черен чай. Оказва се че за повече от сто грама се плащало мито. А дали ще ме пуснат със един стек PVC бири изобщо това е другия проблем =))))
Това е мечица-поспечица. Тя обича най-много да прави три неща – да спинка, да пийва биричка и да си хапва цаца с пържени картофки и биричка, и после пак да спинка. Мечица-поспечица ще пътува с мен, ще посети Капалъчарши, ще посети Света София, ще посети (надявам се) и изложбата на Салвадор Дали в Сакъп Сабанджъ и ще хапва рахат локум. Няма да я натоварвам много с ходене, ще я оставя да си спинка в чантичката и само отвреме навреме ще поразбуждам със биричка, цацка и забележителност =)) мечките поспечки не обичат да бъдат будени безпричинно и на празно куремчи. Освен това носи наполеонки. Неин добър приятел е Пан Мечо (той е поляк и много обича пътешествията)
Днес тук в Търново е много топло. След снощния дъжд денят ухае със онзи странен и упойващ аромат, който се получава само след дъжд във топъл есенен ден – още носи топлината на лятото, но всъщност знаеш че това е един от последните такива дни и се готвиш за суровата зима, предвещавана от дни като този.
И завършвам с хайку:
Топъл ден през есента
приготвям се за път
Малки котаци мяукат
