След морските приживелици на пиратския плаж решихме да се разходим из родопите. Да посетим няоки обекти отдавна планирани в програмата ми за посещения на обекти =)
карта на пътя
Ден 1
Тръгваме от София и все по магистралата. След ихтиман отбиваме и се впускаме по второкласната пътна мрежа. Следват Костенец и Белово. На картата между Белово и Юндола е означен един път, оказа се че е хубав. И от тук започват завоите, всички родопски пътища са общо взето само завои. И голяма красота, но като шофьор много малко се нарадвах на гледки, общо взето само завои гледах =))) Но нека продължа без оплаквания. Пристигнахме си на Юндола – ключово място в тоз регион и след кратка почивка се отправихме директно към Белица – мечешкия резерват.
След петчасово пътуване от София се озовахме на „пътя“ към резервата. Този път ми се нарежда на първо място сред най-непроходимите пътища за кола. 10 км за час и половина! Направо ужас! Няма да разправям какво пъропрене и какви клетви бяха докато стигнем до горе. Най накрая пристигнахме, един час преди да затворят обекта и трябваше дота бързо да го обходим и да го разгледаме. Пълно беше с мечици, къпещи се мечици, хапващи мечици, спинкащи мечици, акащи мечици и всякакви други разновидности на този животински вид. Всяка мечица си беше заета с нещо.
Акитата им бяха ярко оранжеви. Явно доста морковчета са им давали напоследък. И всички бяха доста дружелюбни, комуникативни и гладни, както е характерно за едно мече.
Решихме да се отбием до Банско и там да нощуваме. Много е хубаво там обиколихме из стария град порадвахме се на пиринската архитектура и се настанихме в първия що годе нормално изглеждащ хотел с не повече от 3 звезди.
Ден 2
Тръгнахме още в ранни зори към 10-11, следваща цел – яз. Доспат. Пак минахме през Юндола и след нея – Велинград. Не сме се спирали изобщо, освен да питаме няколко пътни работника дали прекъя път към Доспат става. Оказа се че става. Минава директно през родопските гори – приказно красив е (естествено пълен със завои). Времето си остана стабилно облачно и мъгливо, но това прави планината още по-красива.
Село Сърница, намиращо се на опашката на Доспат ми се стори доста призрачно и крийпи. Решихме че е по добре да си намерим хотелче някъде извън селото – на 1-2 км на южния бряг има доста почивни станции и бунгала. Спряхме се на Почивна Станция Роботика =)
Имаше и подобна табелка за храната и алкохола в стаите ама нищо не ни попречи да си хапваме вътре и дори да полеем една от стените с вино (да не казвате на никой).
Ден 3
Решихме да останем на Роботиката. Малко да си починем. Поразходихме се край брега. Направихме и кръщенето на яхтата „Медун“ във ветровитите води на Доспат.
Припасите свършиха и си направихме една експедиция до с. Сърница
Дъждобраните дето си ги взехме от Кауфланд вършат стахотна работа.
ден 4
В ранни зори още тръгваме да покоряваме следващите обекти.
Движихме се всред и над облаците. Минахме през гр. Доспат и след малка почивка за закуска стигнахме до яз. Тешел. Това е едно микроязовирче, което явно се използва за рибарник и е фрашкано с риби. Пътя минава на 30-40 метра над водата и се виждат пасажите как плуват под пвърхността. Жалко само че риболова е забранен, иначе нямаше да си тръгнем с празни ръце.
Ако се вгледате по внимаелно в снимката ще забележите два пасажа шарани как се лутат безстопанствено из водата.
След Тешел пътя тръгва на юг през Триградското ждрело. Голяма красота голямо нещо.
Посетихме и пещеата Дяволското Гърло (Devil’s Throat cave). Проходим е и за прости туристи, само дето ги стряскат в началото – стълбите били стръмни, голямо качване било, незнам си що. Съвсем леко се минава по пътечките и стълбичките. Надявах се да е тесняк някакъв и да има въргали в калта, а то – скука. Извън пещерата е п-интересно.
Изобщо край пътищата в родопите всеки продава я картофи, я мед я разни чайове. Край триград си взехме ментов медец и мурсалка – най-полезния чай на света, а и много вкусен.
Следващата цел беше да хапнем някъде. За съжаление на няколкото ресторантчета, на които спряхме нямше никой. Едни такива пустеещи сякаш до преди малко е имало хора, но бермудския триъгълник ги е завлякъл. Мнго странно беше а ние бяхме гладни.
Тъгнахме към яз. Широка поляна. Връщахме се по същия път, по който дойдохме, хо на картата има отбелязан един друг, който изглежда по-кратък и няма да се наложи да заобикаляме пак през Доспат. Тръгахме по него.
Изглежда като някоя паркова алея. След 6-7 километра по него достигнахме до двама горски с една Лада Нива, които доста ни разочароваха, като ни казаха, че пътя хич няма да стане ако не сме с джипка или поне със ЗиЛ. Наложи се да се връщаме и все пак да минем през Доспат.
Следобед (следобед а не след обяд) гладни и уморени достигнахме до Широка поляна.
Купихме си провизии от нещо като ХоРеМаг и решихме да не оставаме да палаткуваме, че местното население изглеждаше от трапер нагоре и все пиянки някакви.
Язовир Голям Беглик – само спряхме за някоя снимчица. И тук мястото изглеждаше доста мрачно и депресиращо.
Решихме че ще търсим хотелче на Цигов Чарк край яз. Батак. Но първо да посетим едноимения град да залъжем малко глада.
Доста завой на гладно бяха:
Както и само обещаващи табелки:
Батак е хубаво градче с доста странна традиция. Всеки набор да подобрява по някакъв начин инфраструктурата или околната среда. Има мостчета, градинки, паметници, на които пише: „дар от набор ‘едикойси“ или примерно такива неща:
както и доста култовото: „Батьовци: антики-алкохол“
В Батак поне хапнахме доволно с кебапчета и тръгнахме обратно към язовира да си търсим подслон. Първо тръгнахме покрай източния бряг но като видяхме каква е пустош се отправихме към отсрещния бряг – Цигов Чарк. Намерихме лагер с бунгала изваден от соц. времената и много искахме да останем но пак не открихме никой – голяма пустош. Привечер открихме едно от малкото стопанисвани хотелчета, пазено от една лаеща и една по-мързелива гучица. Стоварихме багажа и тръгнахме на разходка край брега.
Ден 5
Бързаме София, да си починем малко и да тъгнем към Стара Планина или по-точно към Огоя където ще празниваме РД-то на мечето. Минахме на връщане край поделението където служих 6 месеца и направихме и едно отклонение от магистралата да посетим крепостта Траянови Врата където Самуил разбива оттеглящите се от Средец войски на Василий II.
(следва: Огоя)
_____
Заб.: хоризонталните снимки се виждат до половината, не можах да го оправя =(
