Обсадата на в. Орлукая
ОБСАДАТА
Действието се развива два поредни уикенда, целта е да покорим най високия връх в Средна Гора на 20 км околовръс Стара Загора – в. Орлукая.
карта
Първия опит започна в облачното време на 27 февруари. Поради късното ни тръгване от Ст. Загора успяхме да достигнем само до половината от планирания маршрут. В 5 часа забихме колчето на едно хълмче над с. Борилово. Времето беше променливо, в началото ясно, след 4-5 часа се заоблачи.
гледам към Орлукая, на заден план - Змейовския вулкан
тука забиваме колчето, няма да мърдаме повече...
местността около лагера
Опънахме палатка, направихме заслона на завет по средата на склона на една малка полянка и събрахме дръвца преди да се стъмни. Запалихме си огън и започнахме с вечерята. Тук може да вметна, че осносновната дейност при нашите разходки е готвенето. Започнахме да приготвяме разни манджи. Супа, банок, пържоли, шишчета, кюфтета, какво ли още не…
Вечерта беше сравнително топла, сгравахме се с ограничените запаси от вино. Ракията която имахме беше една гавра с нас – около 15 градуса, разредена, бъркахме я с водада и с право, ама това е друга история и ще бъде разказана друг път =) Накрая кръстихме местноста “Малка Орлукая” и заспахме.
През ноща си прекарах прекрасно с пухения чувал върху дебел пласт шума – идеална изолация. В ранното утро заваля от онзи дъжд който уж не вали, ама мокри всичко. Типично пролетно време. Добре че си направих заслон. температурата се въртеше около 5 градуса. От найлона на заслона си събрах поне половин литър дъждовна вода и си я изпих и нея =)) Малко рисковано, като се имат впредвид замърсяванията в старозагорско.
Рано сутринта към 10 =) Стефчо ме посрещна с чашакафе, ходихме в дерето до една чешма за вода. Беше паднала голяма мъгла, ръмеше и решихме да отложим щурмуването на Орлукая.
Типично си готвихме до 15 часа…
Банок или шишчета, кое ли е по-вкусно?
В 16:00 събрахме лагера и тръгнахме по успоредния път към заслона на туристическото дружество. Естествено пак беше разрушен и ограбен от индо-българите =D След кратка почивка и по половин ябълка продължихме към чешмата Овчи бунар. Това някои го приеха за грешка. Наистина можеше да минем по пътя който излиза на Дъбрава обаче това означаваше че до С.З. ше се движим по 2-3 км скучен асфалт. Избрахме калта на разораните от камиони, мотори и АТВ-та пътища. На места гьоловете ги заобикаляхме през храсталаците и сечищата. Накрая изскочихме на ветрилника над Лозенец и за съжаление никой не прие да се отбием до кариерата… Минахме край зоопарка и се прибрахме на топло да пресушим един ром, който пък в последствие се оказа тъй омразния Черен Коч – напитката с претенции за уиски =/
ЩУРМЪТ
6-ти март. Вали сняг, в ниското не се задържа но на Орлукая е натрупало около 7-8см. Пристигаме със Сузукито към 15 часа на шосето над Ново Село. Приготовления, засичаме азимут към едни скалички. Малко се заблудихме с тези скалички, помислихме си че те са върха и запрашихме по азимута към тях. По сами я склон с адски храсталаци, пробиваме си път с кукрито – сечем клони, провираме се , пълзим,газим. Когато паднеш насред храсталака единственото нещо което можеш да предприемеш е да пиеш на големи глътки от мяха с вино…
Към 16:30 излизаме на скаличките – прекрасно място с хубава гледка…
гледка от Лъжлива Орлукая
Обаче се оказва, че не сме качили Орлукая, ами поради оптическата грешка от полето сме сметнали тези скалички за най-висока точка. Кръщаваме го “Лъжлива Орлукая”, а до самия връх следват около 300 метра преодоляни за около половин час -храсти, трънаци ,лиани, скали, сняг.
Най-накрая достигаме върха.
На Орлукая
На крайчето на една малка полянка разпалваме доста голям огън, трябва ни много жарава за кратко време – разполагаме с един час преди залеза…
Огнище тип Орлукая
Без кюфтета изкачването се счита за невалидно
Райко ни казва "Лека нощ!"
След като сме отбелязали изкачванто и след като е залязло слънцето, заравяме огнището и се спускаме право надолу, няма начин да се загубим, прегазваме (със засилка този път) храсталаците и след още няколко премеждия се добраме до изходния пункт.
