TV

Рекламна пауза

пърформaнс

Христина Чанева
Дилян Бакалски


Идея
Рекламите са главно средство на масовата медия. Гледайки телевизия, сърфирайки в интернет, те неотлъчно се роят на екрана. И да си признаем честно ние доста сме се привързали към тях. Вярваме им, защото те ни дават надежда, че можем да бъдем по-добри, по-красиви, по-здрави, по-сити, по-енергизирани, по-богати и пр. Най-масовите реклами (Кока-кола, Гарниер, Нивеа, Скитълс и др.) са толкова апетитни, дори хипнотизиращи! Но всяка монета има и обратна страна. И тя е ,че зад красивите картинки е скрита истината за произхода на тези продукти, как са произведени и какви последствия носят след себе си… Когато се заговори за тях, всеки би казал „Всичко на този свят е вредно, дори кислорода!” Ние толкова ги обичаме, че не искаме да знаем нищо повече, това дори ни наранява! Щом повечето хора ги използват, защо да се лишаваме от тях. Все пак това, което е рекламирано би трябвало да е най-доброто! В него са вложени твърде много средства, за да бъде лош продукт!

Но какво би се случило, ако рекламата предоставя натурални кадри и напълно директна информация за съдържанието на продуктите ,които рекламира? Би ли си останала реклама?

Ще направим такъв опит да изгледаме такава реклама на крем  за лице  заедно с публиката на пърформънса, която съдържа нецензурирани кадри и директен  подход.

 

Видео документ

TV from Dilyan Bakalski on Vimeo.

_________________

ДЕЗИНФОРМАЦИЯ (лат. de — от, и informatio — информация) — метод в буржоазната журналистика, чрез който неизгодни за капиталистическата пропаганда факти и събития се представят в изопачен, фалшифициран вид. Определящ момент в използуването на дезинформацията са класовите интереси и идейните позиции на собствениците на комуникационните канали.
В телевизията, където основното изразно средство е движещото се изображение, достоверността на картината може да се минира чрез неограничените възможности на филмовия или телевизионния монтаж. Чрез грубо елиминиране на нежеланите, но иманентно съпътствуващи едно събитие факти, се постигат коварни пропагандни ефекти.
Вътрешната условност на екранния език, манипулирането на времето и пространството са неразривно свързани с реалната фактура и физическата достоверност на изобразяваното действие. Защото субективно условното, щом се появи на екрана във видима форма, се превръща в обективно реално. Камерата отразява всичко, което показва, а монтажът, подчинен на определени класови, идейни и пропагандни цели, може да ампутира истината от достоверността, като отстранява временно-пространствените зависимости. Затова минали и настоящи събития, станали на различни места, със средствата на подвижните образи и монтажа се възприемат от екрана като факти, съществуващи в едно и също време и пространство. Този ефект се използува в реакционната журналистика, за да представи чужди на третираната тема кадри като автентични. По този начин лъжата, завоалирана зад зримата реалност, се превръща в успешна дезинформация. Вж. Ефект на Кулешов.

ЕФЕКТ НА КУЛЕШОВ — монтажен способ за постигане на екранно повествование чрез кадри, които нямат нищо общо с една цялостна емпирична действителност. Този способ, използуван от Мак Сенет за внезапни комични резултати, се доразвива през 20-те години на нашия век от съветския режисьор Лев Кулешов, който обогатява значително теорията и допринася за издигането на творческата роля на монтажа. Лев Кулешов монтирал кадър от стар филм на актьора Иван Мозжухин в крупен план — нарочно избран без особена изразност на лицето, до кадър на чиния със супа и след това последователно до кадри на ковчег с мъртвец и на играещо дете. Монтираните кадри били показани на незапознатата с експеримента публика, която се възхитила от голямото майсторство на Мозжухин в неговите реакции, изразяващи глад, скръб и бащинска нежност. А кадърът на Мозжухин бил един и същ. Този феномен на взаимното семантично влияние на два съседни кадъра остава в историята на киноизкуството под названието „Ефект на Кулешов”. В екранната публицистика подобни възможности, предлагани от монтажа, се използуват от реакционните телевизионни журналисти и режисьори с цел да деформират действителността, като монтират до нея чужди, нямащи никаква органична родственост с основата снимки. По този начин се минира достоверността на обектива на камерата и се постига ефективна дезинформация.

 Младен Младенов. Телевизионната журналистика в термини, 1979

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s